Споделено...

Тук споделяме.
Споделяме истории на някой като теб - забързан, успяващ, мечтаещ, търсещ.
Говорим откритото - кога и как да бъдеш себе си - навреме!

Вижте повече
Новини
18 09
Кампанията ни е отличена на ФАРА 2016
Историята на Ния

Мечта да те открия отново

Ния

Стоя в столично кафене и разгръщам вяло списание. До мен замислено отпива от кафето си моята приятелка. Мълчим. Поредното разочарование с разбита връзка е заседнало между нас. Няма какво да й кажа, освен – той не те заслужава …

Годините минават, а тя иска семейство, деца. Нейната половинка обаче липсва, сякаш някаква лоша шега на съдбата я обрича на самота.

Мъчно ми е. Аз вече 10 години имам щастлив брак и понякога се чувствам виновна пред нея, че успях да намеря любовта, а тя не. За съжаление имаме и нещо общо, което може би ни държи здраво една за друга – нямаме деца – нито тя, нито аз. Не, че не бленуваме бебе…просто така се случи.

10 години с мъжа ми се опитваме – лекари, аборти, разочарования. Когато поисках бебе бях на 28, днес наближавам 40 с бодра стъпка. Както и тя. Никак не ни личат, но вътре усещаме много болезнено как времето отлита. Тя помни всяка моя сълза след негативен тест... аз, тъжните й очи, когато стане дума за любов и семейство.

И двете се чувстваме самотни…всяка със своята си болка.

Липсата на бебе при мен се дължи на лош материал – от страна на жената. Яйцеклетките ми не се оплождат. При нея причината е лош мъжки материал – или по-точно - липсата му. Питала съм я, защо не пробва да има бебе, пък ще си го гледа самичка. Всеки път ми отговаря: „Бебето не е самоцел, то не заслужава компромиси само заради личното ми щастие.“ И разговорът приключва.

Замислих се, ако по-рано знаехме с какво ще се сблъскаме, може би и двете щяхме да направим всичко възможно да имаме дете. Ако сега бях на 28 и имах същите познания като днес, щях да знам що за чудо е това ендометриозата и да я боря яростно с всички сили – без да отлагам и ден. Щях да знам, че я има и че именно тя е виновника за лошото качество на яйцеклетките ми.

А моята приятелка, може би щеше да направи опит да запази частичка надежда за утрешния ден, когато нейният човек най-сетне се появи. За да имаме шанс - и двете да бъдем майки …и да имаме отново нещо общо по между ни – любовта на децата ни.

« Обратно

Споделeте тази страница: